Постинг
19.06.2011 21:23 -
За Индиго и техните родители
Индиго не е диагноза и не бива да се отъждествяваме с тази същност като специална или различна. Да си индиго е по-скоро отговорност, колкото си по-осъзнат, толкова повече чувстваш тежеста на тази отговорност. Даже понякога си мисля, че блажени са незнаещите. Знанието подтиква към действия, но не в смисъл да се разкриеш на света като такава, а да се развиваш и да използваш мексимума на възможностите си. Така че индиго всъщност не е "готино" и модерно, индиго не са само медиуми, виждащи аурите, голяма част от тях всъщност НЕ го и могат.
Всяко Индиго е различно и има уникална енергийна сигнатура, носител на определени възможности. И вярвам, че няма такова значение дали майка ти или бащати те разпознават като Индиго, нима наистина искате това специално отношение? И в какво реално си представяте че ще се изразява то? Да си представим, че родителите знаят какво е Индиго/повечето идея си нямат/ и ти каже "Ти си специален, ти си Индиго, аз го знам и го признавам". И какво следва от това? Статута на специален в тяхните очи? И какво ще произтече от това? Не си мислете че ще е мигновена реакция на разбиране, приемане на всичките странности. Ще е дори още по-голямо объркване, произтичащо от неразбирането. Сега да си представим че родителя знае какво е Индиго и приема това. Това ви носи един вид ......какво? Ако самия родител не е Индиго, който да може да инициира и подкрепя развитието ви няма с какво да ви помогнат. Остава само дълбоката ви неудоволетвореност.
Затова запрятайте ръкави и се опитайте да се развиете като същност по най-добрия за Вас начин. И обичайте родителите си такива, каквито са, дори и в тяхното незнание. Духовно развития човек обича и уважава свободния избор на всички, без значение от нивото им. Не им натрапвайте идеи, които не искат или не могат още да разберат. И се освободете от агресията, която развивате към тях. Защото не малко са постовете, в които споделяте, че мразите или не понасяте родителите си заради неразбирането им. Което едно Индиго в никакъв случай не трябва да допуска. Всички имаме недостаъци, но Вие имате уникалната възможност да погледнете зад тях и да видите красотата на безсмъртната им душа.
Всяко Индиго е различно и има уникална енергийна сигнатура, носител на определени възможности. И вярвам, че няма такова значение дали майка ти или бащати те разпознават като Индиго, нима наистина искате това специално отношение? И в какво реално си представяте че ще се изразява то? Да си представим, че родителите знаят какво е Индиго/повечето идея си нямат/ и ти каже "Ти си специален, ти си Индиго, аз го знам и го признавам". И какво следва от това? Статута на специален в тяхните очи? И какво ще произтече от това? Не си мислете че ще е мигновена реакция на разбиране, приемане на всичките странности. Ще е дори още по-голямо объркване, произтичащо от неразбирането. Сега да си представим че родителя знае какво е Индиго и приема това. Това ви носи един вид ......какво? Ако самия родител не е Индиго, който да може да инициира и подкрепя развитието ви няма с какво да ви помогнат. Остава само дълбоката ви неудоволетвореност.
Затова запрятайте ръкави и се опитайте да се развиете като същност по най-добрия за Вас начин. И обичайте родителите си такива, каквито са, дори и в тяхното незнание. Духовно развития човек обича и уважава свободния избор на всички, без значение от нивото им. Не им натрапвайте идеи, които не искат или не могат още да разберат. И се освободете от агресията, която развивате към тях. Защото не малко са постовете, в които споделяте, че мразите или не понасяте родителите си заради неразбирането им. Което едно Индиго в никакъв случай не трябва да допуска. Всички имаме недостаъци, но Вие имате уникалната възможност да погледнете зад тях и да видите красотата на безсмъртната им душа.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 11
Архив